Дрибъл

Вдигна уморено ръка, но тя увисна във въздуха. Не, не искаше да докосва бъдещето, а и то едва ли съществуваше вече за него. Една огромна пустиня се бе проснала пред него и единственото, което можеше да различи в изпепелената пустош, бе миналото - само то можеше да го задържи на този свят. Само него можеше да види и да докосне, като една продължаваща реалност, неподвластна на изминалите години. Въздъхна и тръгна назад, към самото начало...