По време на „взрива” няколко човека по случайност се оказват в празно училище. Светът отвън престава да съществува, а ако някой от тях излезе, не се връща никога повече. В утробата на сградата те се опитват да оцелеят – емоционално, ментално и физически. Малкото им общество, което се опитва да защити цивилизационните норми и да зачита различията на другия, постепенно започва да се разпада. Разпада се смисълът.

И докато в началото героите все още мислят и говорят в категориите отпреди „ситуацията“, с напредването на дните светът се свива все повече. Кризата ги обезнадеждава и докато се опитват да бъдат внимателни едни с други, се налага да преосмислят понятията си за допустимо и недопустимо. 145 дни, в които нищо не е такова, каквото изглежда.

Напрегнат роман, който може да бъде четен и като екзистенциална метафора за отношенията помежду ни. Но и за живота, който можем да бъдем принудени да живеем – все по-инстинктивно, оголено, лишено от илюзии, с привършващи сили.

Хана Берфутс предлага поглед към нашия живот отвън, от едно плашещо възможно близко бъдеще, в което всичко ще се е преобърнало внезапно. А всеки от нас доброволно ще направи инак немислими жертви.