Договорът в полза на трето лице е основно изключение от принципа, че договорът поражда действие само между неговите страни. Допустимостта му обаче е била обект на сериозна полемика, започнала още преди хилядолетия.

Някои от споровете по неговото приложение продължават и до днес:

Какво е действието на договора в полза на трето лице?;
От кой момент биха могли да се породят права за облагодетелстваното лице?;
Какви биха могли да са те и биха ли могли да са вещни?;
Какви са правните последици на заявлението на третото лице, че желае да се ползва от направената в негова полза уговорка? А на отказа му?;
Какви възможности възникват във връзка с изпълнението или неизпълнението на договора и за кого?

Това са само част от въпросите, на които българското законодателство не дава ясен отговор и които се изследват в книгата. Като проследява историческото развитие на възгледите относно договарянето в полза на трети лица, авторът се опитва да обоснове един възможен негов модел, който да бъде на разположение на участниците в гражданския оборот, създавайки необходимите гаранции за защита на правната сигурност. За целта са анализирани съществуващите тълкувателни противоречия и възможните начини за тяхното преодоляване през призмата на тенденциите в чуждестранните законодателства и модели за хармонизация на частното право.