„Дневник на крадеца” (1949) е роман, който може да се отнесе към жанра автофикция. Повествователят Жан разказва за живота си в Испания, за любовниците си Салвадор и Стилитано, Арман и Робер, за кражбите, чрез които се препитава, за завръщането си в Париж и новите си любовници, и новите кражби. Изисканият стил, богатият и красив език, чрез които Жьоне разкрива един маргинален свят, видян в оригинален ракурс, силните, запомнящи се образи превръщат романа в шедьовър, а автора му – в класик на модерната литература.

Певец на злото, на еротизма, на насилието и на хомосексуалната любов,

Жан Жьоне е бил високо ценен от интелектуалци като Кокто, Сартр, Бовоар, Джакомети, Матис. Кокто го спасява от доживотен затвор, а Сартр му посвещава философското есе „Свети Жьоне, комедиант и мъченик”, чрез което иска да докаже, че „геният не е дарба, а изход от най-отчаяните положения”.

Само че и други са били в положението на Жьоне, а не са станали големи писатели.

---------------

Жан Жьоне (1910-1986) е френски писател, поет и драматург. С неизвестен баща, изоставен от майка си на седеммесечна възраст, той извършва първата си кражба на десет години. По това време открива и своята хомосексуалност. На тринайсет избягва от осиновилото го семейство. Следва поправителен дом. На осемнайсет се записва в Чуждестранния легион. След завръщането си във Франция живее от кражби, многократно попада в затвора, където започва да пише. Първите му романи са обявени за порнографски и са цензурирани. Впоследствие Жьоне постепенно се налага като творец, а днес е световно признат писател. Някои от романите и пиесите му са издадени и на български: „Света Богородица на цветята”, „Убиецът от Брест”, „Реквием”, „Балконът”, „Слугините”, „Негрите”.