Дневникът на един наивник

Събитията са външната страна на станалото с нас. Добре би било да бъдат забравени. И ще бъдат забравени, тъй като ние, жилавците, обладаваме чудесната способност да губим паметта си. Спасявайки ни от умората обаче, забравата заличава опорните точки на новото ни съществуване: вярата, маниите, съмненията, опитът. Не всичко трябва да бъде забравено. Макар да съм убеден, че тези, които забравят бързо, вървят по-добре.