Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е о-без-образен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в духовен (свръхестествен) смисъл.

------------------
Георги Фотев е почетен професор и сенатор на Нов български университет. Автор е на голям брой научни публикации у нас и в чужбина. Той е един от ръководителите на European Values Study. Действителен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 г. Бил е гост-професор в чуждестранни университети. Сред основните му книги са: Социална реалност и въображение (1986, изд. на гръцки език в Атина, 1996), Историята на социологията т.1-2 (1993), Другият етнос(1994). Ethnicity. Religion and Politics (1999), Криза на легитимността (1999), Граници на политиката (2001), Диалогична социология (200А), Дисциплинарна структура на социологията (2006), Ценности срещу безпорядък (2009), Българската меланхолия (2010), Сфери на ценностите (2012), Смисъл и разбиране (2014), Човешката несигурност (2016), Социологията като строга наука (2018), Феноменология на чувствата (2018) и др. В чест на проф. Г. Фотев е публикуван сборникът Светове в социологията (2006) с участие на негови ученици, колеги и на световни имена в социологията като Зигмунт Бауман. Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей. Джон Рекс, Янош Корнай и др.