Диагноза: Агонизиращо общество

В тази книга се поставя диагноза на една действителност, с която българите отказват да свикнат.

От юношеската жестокост и обществения уплах до властта, страха и беззаконието – отделните случаи са разгледани като симптоми на една и съща обществена болест.

Тази книга не е просто хроника на абсурда.

В нея Петър Иванов прави дисекция на една държава в състояние на будна кома. Отделните казуси не са подредени като поредица от новини, а като прояви на по-дълбок обществен и психологически проблем.

От отделните случаи към диагнозата на обществото.

Сред темите, които книгата поставя под лупа:

Юношеската жестокост: Убийство, след което „после яли дюнери“ – не като сензация, а като повод за въпроса как се стига дотам;
Ридаещият съдия: Съдия Минев и образът на институция, която сама показва собственото си безсилие;
Социалната истерия: Страхът, внушението и груповото поведение, когато започнат да диктуват обществените реакции;
Властта и простотията: За политическия примитивизъм, самоувереността и липсата на отговорност;
Паметниците и миналото: Споровете за миналото на фона на едно настояще, което продължава да чака решения;
Беззаконието: Привикването към абсурда и моментът, в който ненормалното започва да изглежда всекидневно.