Джунглата на скакалците е едновременно зловещ и забавен роман. Напомня на „Кланица 5“ на Кърт Вонегът по възможно най-добрия начин.
New York Times Book Review

Никой не очакваше краят на света да дойде точно така.

Две хлапета, Роби и Остин, просто се мотаеха и пушеха, когато бяха нападнати и набити от група хулигани, защото им приличали на „захаросани педалчета“. Последва поредица от злощастни обстоятелства, които в крайна сметка доведоха до инвазия на гигантски, разгонени и извънредно кръвожадни богомолки!

И хлапетата, и богомолките са движени от едни и същи разбушували се хормони. Светът около тях нехае за нуждите, които ги разкъсват, но скоро ще се наложи да им обърне внимание.
Стар проект от епохата на Студената война възкръсва, за да даде шанс за спасение на човечеството. Само дето то зависи от същите тия две хлапета, които повече от всичко обожават да пушат и да си говорят мръсотии.

Спасяването на света никога не е било толкова забавно. И объркващо.

----------------

Андрю Смит най-вероятно е бил в особено настроение, когато е писал това, защото – Еха! "Джунглата на скакалците" е различна, уникална и има по-много от всичко. Странността й наподобява писанията на Вонегът: героите, светът, стилът и дори диалозите, което ще рече, че е гениална. Тази книга, обаче, изглежда надскача законите на физиката със стотиците си паралелни сюжетни линии, които никъде не се преплитат.

Читателско мнение