Посвещава се на Америка, каквото и да е това

Видения за Коуди е портрет от 600 страници на героя „Дийн Мориарти“ от По пътя, чието име сега е „Коуди Помрей“. Исках да се захвана с огромен пеан, който да обединява визията ми за Америка с думи, излели се по модерния метод на спонтанното писане. Вместо само хоризонтален разказ за пътешествията по пътя исках вертикално, метафизическо изследване на персонажа на Коуди и на отношенията му с „Америка“ изобщо. Това усещане скоро може да стане отживелица, тъй като Америка навлиза в периода си на Висока цивилизация и вече никой няма да бъде сантиментално или поетично настроен към влакове по пътя или към капчици роса призори в Мисури. Това е младежка книга (1951 г.), която се основава на вярата ми в добротата на героя и на позицията му като архетипен Американски човек. Магнетофонните записи в нея са действителни транскрипции, направeни от мен на разговори с Коуди, който бе толкова дрогиран, че забрави, че ролката на магнетофона се върти. Дийн Мориарти става Коуди Помрей, Сал Парадайз става Джак Дюлюоз, Карло Маркс се превръща в Ъруин Гардън и така нататък в цялото ми творчество оттук насетне – както в публикуваното, така и в непубликуваното (с изключение на романа Градчето и града от 1950 година). Творчеството ми се състои от една огромна книга, подобно на По следите на изгубеното време на Пруст, само че моите възпоменания са написани в движение, а не впоследствие на болнично легло. Заради възражения от страна на издателите на ранните ми книги, не ми бе позволено да използвам едни и същи имена за персонажите във всяка творба. По пътя, Подземните, Бродягите на Дхарма, Доктор Сакс, Маги Касиди, Тристеса, Ангелите на самотата и други са просто глави от цялостната творба, която наричам „Легендата Дюлюоз“. Когато остарея, възнамерявам да събера всички свои работи, да възстановя моя пантеон от унифицирани имена, да оставя там голяма лавица, пълна с книги, и да умра щастлив. Цялото това образува една огромна комедия, видяна през очите на бедния Ти Жан (аз), известен и като Джак Дюлюоз, света на вилнеещо действие и лудост, а също така и на нежна сладост, видяна през ключалката на окото му.

Джак Керуак