Това е историята на Клое и Размус – те живеят в хармония, ала са женени от двайсет години, тъгата се е натрупала, редом с разочарованията. В леглото той е кръгла нула, въпреки старанието ѝ да го научи как да ѝ доставя удоволствие. Затова – изморена от мечти, които никога не се сбъдват, тя си намира мъж. Така започва епичната битка на любовта и секса, в която няма победители, но няма и победени. Може би, освен един...

С много хумор и ирония авторката представя на читателя няколко болезнено пълнокръвни образа - безсрамно откровени в признанията си, а в същото време коварно прикрити; интелигентни, но постъпват глупаво; раними, но готови да отстояват до кръв претенциите си. Словесната виртуозност в повествованията на Сибиле Берг я откроява като един от най-запомнящите се гласове в съвременната литература.

Сибиле Берг пише безсрамно и безпощадно, а „Денят, когато жена ми си намери мъж“ е ярка картина на префинения цинизъм в модерното семейство, в което главните въпроси се въртят около това дали любовта и сексът могат да вървят заедно и за колко време.
Тобиас Бекер, „Културшпигел”

Романът на Сибиле Берг е шедьовър на присмеха и иронията, четенето му е като участие в майсторски клас по изящна словесност, а историята в него те залива с разнопосочни емоции - от отвращение и гняв, през искрен смях, до безмерна тъга.
Уве Витщок, „Фокус“