Безмилостна антиутопия, колкото брутална и алегорична, толкова фина и реалистична, една визия за бъдеще, в което човекът е бил поставен на изпитание и не е успял да съхрани ценностите си.

Смъртоносен вирус атакува животните, изкуствените протеини не задоволяват нуждите и правителствата прибягват до немислим дотогава „изход". Немислим не защото не се е случвал, а защото никога преди това не е бил легализиран и насърчаван. Процъфтява индустрия за отглеждане и размножаване на хора. Индивидът и обществото вече са освободени от вина, отговорност и съвест. Оневинени от закони, правила и разпоредби, хората са прекрачили границите на цивилизованото и допустимото. Няма изкупление или спасение, защото няма осъзнаване на греха и вината. Консуматорството властва. Няма надежда за възкресение. Духът, добродетелта, човещината са изчезнали.

Романът е сигнал за тревога срещу манипулацията и заплахата от тотално и необратимо израждане на човечеството.

Творбата е получила аржентинската награда „Кларин" за роман за 2017 година.