"Декамерон" е сборник от 100 новели, разказани в продължение на 10 дни от 10 младежи - 7 момичета и 3 момчета, създаден от Джовани Бокачо през XIV век и считан за шедьовър на литературата. Бокачо използва литературния похват "разказ в разказа", като цели да изобличи множество негативни социални явления, сред които лицемерието на римокатолическите духовници. Чрез серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция, Бокачо обрисува духовния климат на Италия от епохата късното Средновековие и ранния Ренесанс.

Историите в сборника обхващат широк спектър от еротичното до трагичното. Разкази с остроумен край, комични ситуации на грешките, истории с жизнена поука допълват мозайката. Силно е присъствието на еротичното, пречупено през призмата на комичното. Авторът показва покварата на морала в тогавашното общество, осмива различни социални групи и типажи. Акцентира се върху индивидуалното вместо върху типичното. Бокачо оформя романа като цялостна творба, а не просто като колекция от истории. Основните заговори на историите включват подиграване на алчността на духовенството, напреженията в италианското общество между новата богата търговска класа и благородните родове, опасностите и приключенията на пътуващите търговци.