Преди години в списание „Съвременник“ получих няколко разказа. Името на техния създател не ми говореше нищо, но ме удивиха със своята дълбочина, с интересния сюжет и вложените в тях смисли. Оказа се, че ги е написал пилотът на „Боинг“ и „Еърбъс“ Йордан Колев, трудната професия на който го беше запратила във Виетнам, а после на екзотичния остров Мавриций. Последваха неговите романи „Кацането“ и две части от трилогията „Хилядолетната битка“ – „Лабиринт“ и „Пазителят и кобрата“. Те са повече от сполучлив опит на летеца да слезе от необята на небето в необята на думите, на Словото.

Лабиринтът винаги ме е впечатлявал. Една сложна фигура, в която пространството е умишлено намалено и сгъстено, а времето – умишлено удължено. Влизайки в него ние ставаме жертва на уловки, задънваме се, връщаме се, загубваме се, лутаме се в търсене на изхода. Сякаш точно на този принцип са изградени чудесните, несвършващи разкази на Йордан Колев в новата му книга. Това са пределно интересни човешки истории, разказани разточително и в същото време някак пестеливо. Голямата част от тях са прекрасно незавършени, оставени са сякаш на въображението на читателя да ги допише.

Сборникът „Двойното дъно на пилотския куфар“ ни докосва, вълнува, изпълва ни с размисъл за живота и човека и е ярко постижение не само за своя автор, но и за цялата ни съвременна белетристика.

Акад. Владимир Зарев