Да се чете след сто години

"Дъждът заваля неочаквано, сякаш някой катурна стомната му в тъмното. Отначало листата прошумяха, после се чу плясък на боси крака и накрая цялата къща проговори. Де що имаше куха керемида, откачена тенекия или празно менче, тънките струйки започнаха своята приказка. Керемидката отекна като тарамбука, тенекията запреде като морз, а менчето зачълбука като чучур. Много по-късно се обадиха и олуците, чиято вода скочи върху плочника, а стрехите запяха хорово като навързани чанове. Така постепенно цялата къща се превърна в музика, събудена от небесните капки, чийто хлад й отнемаше дневния огън..."