Рада Славинска е непознат за българския читател автор. Книгата ú "Да не бе чудо ставало, не би са песен пеяла" е опит за връщане към разказваческата традиция, присъща на българския фолклор. Езикът на двадесет и двете приказки, включени в изданието, е богат, изпъстрен с цветни диалектни изрази и позабравени думи от богатия речников фонд на народа ни, а сюжетите са разнообразни, динамични и интересни – от безобидно шеговити до крайно драматични. Духът на българското е пресъздаден по естествен, непосредствен начин – начупена сюжетна линия, пиперливи диалози, повествователност, типична за народните балади, образи, извлечени от житието на обикновения човек, както и типичните за нашия фолклор приказни персонажи – самодиви, таласъми, змейове, магесници, неземни хубавици, майстори със златни ръце...
Удивителното в тази книга е усещането за липса на авторска намеса. Текстовете звучат автентично, независимо че такива български народни приказки няма. Книгата ще впечатли както шест, така и шестдесет и шест годишните, защото в нея има непреходни за българина истини, поднесени по увлекателен и непретенциозен начин.

За самия автор това е един експеримент. Като музикант по професия, като композитор и диригент, тя обича музиката на словото. Връщането към изконно българското в духа на Ангел Каралийчев и Николай Райнов в жанра на приказките за деца е рядко срещано явление в нашата литература и заслужава внимание.