Най-великите имена в човешката история имат късмета да бъдат запомнени единствено с невероятните си таланти и постижения. Гениите обаче са вършели и немалко глупости, които не просто озадачават, а често граничат и с пълен идиотизъм.

За щастие, повечето примери са по-скоро забавни, но не липсват и фатални инциденти. Питагор, да речем, умрял по абсурдно нелеп начин край една нива. Мария Кюри пък имала неблагоразумието да носи радиоактивни материали в джоба на престилката си. Исак Нютон гледал към слънцето без защита на очите си, а Бенджамин Франклин правел всичко възможно върху главата му да се стовари мълния.

Макар да ви изглежда невъзможно да повярвате, че Артър Конан Дойл бил напълно убеден в съществуването на феи, това също е самата истина. Не е измислица и фактът, че Томас Едисън изобретил телефон за духове, нито че Никола Тесла се влюбил в… гълъб. Изобщо колкото повече страници разгръщате от тази удивителна книга, изпълнена с остроумни забележки и искрена симпатия към описаните в нея герои, толкова по-ясно ще ви става, че границата между гениалността и мистериозната липса на здрав разум често е съвсем тънка.