Интимен поглед към балканската трагедия да пресичаш граници, да бягаш от дома си и да се опитваш да пуснеш корени в чужда страна…

Границата е сравнително нова идея на Балканите, които преди това за дълъг период от пет века са обединени под властта на Османската империя.

Тази книга е за балканските граници, за тяхната вплетеност в съдбите на хората.

Изтъкнатият македонски писател Луан Старова разказва за съдбата на семейството си и травматичното преживяване на изгнанието и преминаването на границата. С художествените средства на романа авторът диагностицира синдрома на бежанеца като доживотен и хроничен: „Веднъж бежанец, винаги бежанец“, „От изгнание няма връщане”…

Балканите са маркирани като регион, травматизиран от постоянните заплахи от разселвания, принудителни преселения, наложена отвън мобилност, поради което единствената символично запазена връзка с изоставените огнища са само малките и лесно преносими предмети, като ключове или снимки.

„Границата“ е роман, който провокира човешко разбиране и топло състрадание към Другия.