Градът ІІ: жените и мъжете

"Това е поезия, която убива позата, за да възкреси спонтанния свят на човека. В такъв момент отпадат границите и каноните; живеещият се вглежда в раждането си точно толкова, колкото и в смъртта.

Поетът удря шамари на нашите очаквания и представи, а внезапността на тези шамари е по-въздействаща отколкото християнската благотворителност на плесницата на едната буза.

Ако думите са се превърнали в порядък, то той ги лишава от свободата им. Сим Алексиев ги е дарил със собствената си свобода, която на пръв поглед изглежда безотговорност, но всъщност е една трудна игра на надежди в един живот, който е прекалено раздробен, за да има само едно разпятие."

Доц. д-р Радослав Радев


Бориш се за нещо загубено,
бориш се за нещо, което не можеш,
тъпчеш на едно място –
твоето.

-===-

По-умен, по-знаещ,
по-добър, по-виждащ,
по-интелигентен, по-
по- по-...

Послеслов: по-нещастен.

-===-

Намираме се – тук-там
Събираме се – рядко
Обичаме се – когато се разделим
Търсим – което не се предлага.