„Градина във Венеция“ разказва за Белград през 90-те години по време на стачките и студентските вълнения срещу режима на Милошевич. Това е роман за ентропията, разпиляването, за отричането от себе си, от изградените норми за изкуство, морал, любов и приятелство. Сред несъмнените достойнства на книгата е това, че наред с чисто човешката история за трагичната любов присъства и моралната дилема за „трудните времена“, носещи вдъхновение на твореца. Актуално и съвременно звучи и ироничната трактовка на автора за съвременното изкуство, онагледена от прочутото Биенале във Венеция, превърнато в пърформанс, в средство за манипулация, в заместител на истински стойностното и катарзисно изживяване... „Градина във Венеция“ не се страхува да говори за важните проблеми в съвременния свят с изтънченост и ерудиция, но едновременно с това – достъпно и увлекателно, и в този смисъл е истински образец за съвременен европейски роман, който завладява читателя със своята искреност и дълбочина.