Градината на заминалите си котки

„Градината на заминалите си котки“ (1980) е представително произведение за завладяващия повествователен свят на Карасу, чийто плавен, изящен език напомня езика на приказките, които ни връщат към най-дълбоките нива на човешкото съзнание. Дванайсетте истории в книгата, съответстващи на часовете от обед до полунощ, са обединени от вечните теми за природата на любовта и за срещата с другия като възможност за самопознание и лична трансформация. Чуждостта в съвременното й още по-болезнено значение, търсенето на убежище и идентичност, е проблемният фокус в повечето от тях на фона на понякога средновековна или фантастична атмосфера.