След края идва началото. И то ухае на рози.

След загубата на съпруга си Марта напуска града и се установява в запустяла къща на село – наследство от миналото, която е и възможност за ново начало. Сама, сред бурени, мълчаливи съседи и мирис на пръст тя създава градина – свой съвършен, мечтан рай.

И точно когато вярва, че ще остане сама сред растенията и книгите си, пред портата ѝ се появява Тео – твърде млад, кален от дъжда и съвсем не от нейния свят. Докато Марта го учи как да се грижи за розите в градината ѝ, между тях се заражда нежна, но и забранена любов. А в едно малко село всичко се вижда. И всичко се помни. Слуховете растат по-бързо от цветята, чуждите погледи се впиват дълбоко. А любовта е като разцъфнала роза – опияняваща и красива, но способна да убоде и най-опитния градинар.

---------------------
Милена Димова (1971-2022) е родена в гр. София. Завършила е Националното училище за изящни изкуства ,,Илия Петров“ и Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Била е докторант в ЮЗУ ,,Неофит Рилски“ в Благоевград. Работила е като преводач и журналист. Автор е на стихосбирките ,,Траектория“ и ,,Раждане на пеперуда" и книгата ,,20 необикновени момчета, които прославиха България“.