Книгата разглежда последиците от разделението на Корейския полуостров и началото на днешна Северна Корея, когато тиранията на Ким Ир Сен тепърва се оформя. И поставя въпроса: на кого принадлежи историята? На победителите, които крият архивите и манипулират документите? Или на обикновения човек, който предава личните си преживявания за загуба и отчуждение на други - също такива губещи?

„Голямото завръщане“ на пръв поглед разказва проста история – двама приятели от детинство, Юнхо и Джони, са принудени от Корейската война да избягат в Япония, където се влюбват в тайнствената Ив Мун – но всъщност представлява многопластово и майсторско литературно постижение.

Разказан главно в периода 1959-60 г., с ретроспекции към японската окупация на Корея преди и по време на Втората световна война, романът се води от Юнхо – възрастен мъж, който си припомня своя живот. Историята му е рамкирана от друга разказвачка – млада корейско-германска жена (напомняща самата Анна Ким), която пътува до Сеул, за да научи повече за корените си, и така се среща с Юнхо.

Това са само първите два от многото наративни слоя, които Ким използва, за да създаде роман с истории в историите – структури, които читателят трябва да „разопакова“, за да достигне до сърцевината.