Големите фоторепортери на България 1960 - 1989

Вероятно би било по-логично встъпителните думи тук да принадлежат на фотограф или журналист.
Няма как да не направи впечатление, че тук текстът удивително много прилича на своя обект - фоторепортажа. Нашето любопитство е провокирано от необичайната смяна на гледната точка - странно е да видим портретите на фоторепортерите, които иначе възприемаме като "хора без лице", да се уверим, че те имат свой собствен външен вид, своя история. Онези, които жадно са преследвали своите обекти сега самите се превръщат в обект, могъщите наблюдатели се оказват наблюдавани.
Вече дори не смятам за нужно да отбелязвам колко е малко е направено за българската фотография до момента. Това е добре известно на всички. Отиват си хора, разкази, архиви.
Жадни сме за книги като тази.
Пред нас е самотна спасителна лодка с място за неколцина - радостта от избавлението им безспорно е голяма, не не по-малка е и тъгата за всички останали, които не могат да се качат.

Катерина Гаджева, изкуствовед