Родителите трябва да са като лък. А децата са стрелите. Лъкът изстрелва стрелите в света, когато настане часът.

Така звучи накратко равносметката на всяко родителство. Но за Тереза – главната героиня на тази книга и всъщност нейна авторка, всичко е малко по-различно. Защото стрелите обръщат посоката си, забиват се в сърцето ѝ.

Истински феномен в читателския интерес – и така може да се определи „Годината на петела”. Това е разтърсваща равносметка за осиновяването на две ромски деца. Превръщащи се в зверове, те заплашват да унищожат ония, които са им подали ръка и са ги отгледали. Това води Тереза Боучкова (р. 1957) към неочаквана равносметка – за живота ѝ дотук, за дисидентските години, за провалените мечти, за многото разочарования.

Но тя продължава да търси светъл лъч, иска животът ѝ да е прегръдка, да е изпята от сърце песен, да е търкулнала се сълза, от която се ражда само усмивка.

Изключително добре приета от публиката и критиката в Чехия, „Годината на петела” е роман, който представя една история, родена от живота на самия автор. История, която изобилства от неочаквани признания, от смели разкрития. История, написана смело и предизвикателно – и най-важното, майсторски.