Алберт Цимерман успява да изолира гена на съмнението. С обикновен кръвен тест е възможно да се провери дали човек притежава творчески заложби. Светът на изкуството е преобърнат и разделен на касти: недосегаеми, надарени бебета, доказани, зачеркнати. Организират се сафарита за творци. Талантът вече е измерима величина, но ореолът на загадъчност и неуловимост е завинаги заличен.

Ако съмнението изчезне, какво крепи изкуството?

Недосегаеми, надарени бебета, доказани, зачеркнати – в това е превърнат светът на изкуството, след като в съвсем близкото бъдеще американският биолог Алберт Цимерман изолира гена на твореца. Не го ли притежаваш, нямаш място под творческото слънце. Тестът на Цимерман подписва смъртната присъда на съмнението и създава хаос отвъд всяка представа.

Със своя дистопичен – но притеснително реалистичен – роман, гръцкият писател Никос Панайотопулос провокира неудобни, плашещи въпроси: възможно ли е да оцелеем в свят на черно и бяло, без нюанси, категорични и неусъмнени? С какъв аршин се мери талантът? Има ли смисъл да живеем, ако няма надежда да попаднем в деликатната сянка на неясното, непредвидимото, роденото от искрата на гения?

Съмнението е първичният материал, но и силата на твореца. Ако се премахне съмнението, тогава не говорим за изкуство, а за пропаганда.