Мишима Юкио (1925-1970) завършва право в Токийския университет, но скоро след дипломирането си се отдава изцяло на писателските си занимания. Животът му е пъстър и ексцентричен – режисьор и актьор в театъра и киното, дирижира симфоничен оркестър, занимава се с карате, кендо и тежка атлетика, пилотира бойни самолети, извършва 7 околосветски пътешествия, поддържа малка армия от самураи. Завършва живота си с ритуално самоубийство. Критиката го утвърждава като емблематична фигура на японската култура от десетилетията след Втората световна война. Автор е на 40 романа, пише поезия, есета и пиеси. Мишима е номиниран три пъти за Нобеловата награда за литература.

Мишима Юкио е един от най-значителните и най-коментиранияпонски писатели на ХХ век. Наричат го японския Хемингуей, сравняват го с Джойс, преводи на творбите му се издават по целия свят, а пиесите му се играят на най-престижните сцени.

--------------------

Галопиращи коне

Началото на действието във втората част от тетралогията Морето на плодородието е 1932 г. Хонда е вече съдия, подчинен на принудите на кариерата и брака. Убеден е, че безвременната смърт на най-добрия му приятел Кийоаки е обезсмислила и собствения му живот. На турнир по кендо, където е отишъл служебно, Хонда е завладян от представянето на един млад боец, в когото разпознава преродения си приятел. Но възторгът му скоро се превръща в смут, тъй като младият Исао се оказва фанатик, запленен от самурайския морал на епохата Мейджи, който е убеден, че капитализмът е отговорен за деградацията на модерна Япония.

Момчето се увлича в безразсъдно рискована акция, замислена на практика като самоубийство, чиято цел е да бъдат екзекутирани представители на финансовия елит на страната. Заговорът е разкрит поради предателство...

В Галопиращи коне Мишима брилянтно проследява конфликтите на времето, но отново показва превъзходно стилистично майсторство. Природата и сезоните са обвързани с дълбока символика, а кодовете на японската традиционна култура и религия са умело вплетени в тъканта на романа.