В началото бе книгата

"Изследователят на ръкописите и предметът на неговата дейност са свързани с особена, почти мистична връзка. Ако вярвах в прераждането, бих казала, че във всеки палеославист, работещ със старините, е затворена душата на някой средновековен книжовник, върнал се от отвъдното, за да живее отново със създадените от него произведения на изкуството. Съвременната медиевистика (наука за Средновековието) се крепи главно върху такива "обсебени" личности.
Работата с ръкописите никога не е самоцел за учения - той търси текстове, анализира правописа, езика, историческите данни, водните знаци - какво ли не още. Той може да е историк, литератор, езиковед, архивист, палеограф, изкуствовед."