Интероцепцията е едно от най-важните ни – и най-загадъчни – сетива: начинът, по който тялото казва на мозъка ни какво чувстваме – кога сме гладни, кога ни е студено, как би трябвало да реагираме на стреса и паниката. Във „Вътрешното сетиво“ Каролайн Уилямс обяснява, че някои хора са толкова нечувствителни към вътрешните си сигнали, че им е трудно да разпознават основни потребности като глада и изтощението, а пък други забелязват телесните си усещания само когато те станат непреодолими. Тази липса на връзка между предсказанията на мозъка и усещанията на тялото може да доведе до психични и физически проблеми със здравето: от хронично изтощение до тревожност и хранителни разстройства.

Тук Уилямс изследва новаторските методи, които могат да подобрят психичното и физическото ни благополучие, и разкрива как да се възползваме от силата на интероцепцията, за да ни помогне тя във възприемането и интерпретирането на физически процеси и сигнали като сърдечния ритъм, дишането, глада, жаждата, отрицателните емоции и болката. Авторката се среща с учени, картографиращи нервната система, изследователи на невроразличието, работещи върху усъвършенстването на своите интероцептивни умения, и здравни работници, изследващи как това вътрешно сетиво може да ни помогне при пълносъзнатостта и разстроеното хранене и да ни съдейства да регулираме емоциите, да намалим стреса и в крайна сметка да водим по-добър живот.

Съчетавайки наука, медицина, пълносъзнатост и физическа терапия, „Вътрешното сетиво“ е първата книга, която ни запознава с тази въодушевяваща нова област на медицината.