Специално трето преработено издание с твърди корици е посветено на 70 г. от рождението на Людмил Янков

„Дълго летях... Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъваше живата тъкан... Не ме беше страх... Болеше ме само ... Скалните прагове късаха от мен децата ми... Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца ...“

„Ръката, която написа тези редове – ръка с изгризани от ледовете на Еверест пръсти, не ще се вкопчва вече в скалните цепнатини, търсейки най-прекия път към мечтата, и не ще прокарва върху белия лист маршрутите на истината. Отвесните скални стени бяха за него съдба – тези сурови и ревниви богове, бдящи над жертвените си олтари. И все по-често си мисля, че тази книга не можеше да бъде завършена, че незавършеността е нейният логичен край. Защото това е книга за съдбата, мечтата и смъртта, чрез които животът придобива своя мисъл. Тази книга само задава въпроси, които търсят своя отговор – ала той не е един, защото на тях всеки е призван да отговори сам, долавяйки неизбежно, както на същността на своя отговор, така и неговата недостатъчност.“ - Едвин Сугарев

„Преди 35 години загубихме двама приятели. Единият – Людмил Янков, беше „от тези, които избират края си. Хората вярват на онзи, който заплаща с живота си „цената на мечтата“. - Екатерина Йосифова

Написа най-човешките страници в историята на българския алпинизъм, остави ни без дъх със своята разтърсваща бяла поезия. Дължахме на Людмил и неговите деца тези преиздадени, наситени с любов и страдание страници. Човекът Людмил продължава да е сред нас и да ни вдъхновява по неговия си начин.