В книгата се изследва ефектът на измененията в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни от 2004 г. върху дейността на специализираните органи и институции в сферата на превенцията на правонарушения на лицата на възраст от 8 до 18 години. Чрез анализ на характера на особеното производство по налагане на възпитателните мерки "настаняване в социално-педагогически интернати" и "настаняване във възпитателни училища-интернати" се защитава тезата, че по своя характер тази процедура е по-скоро административна. Разгледана е подробно съдебната практика по настаняване на малолетни и непълнолетни в специализирани възпитателни заведения. Изложени са изводи относно типичните нарушения при определянето на възпитателните мерки по настаняването в институциите – както формалните нарушения, така и тези, свързани с качеството на съдебните актове. Представени са вижданията на автора относно някои несполучливи законодателни решения при промените в ЗБППМН от 2004 г. и са посочени проблемите в практиката във връзка с празнотите в закона. Изследването е пречупено през призмата на съответствието на закона и практиката с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

В края на книгата е направен анализ на процедурата по настаняване в специализирани институции и съответствието й с ЕКПЧ на основата на практиката на Европейския съд по правата на човека.