Всички събития, крито се случват с нас са огледало на душата ни. Душата, разучила се да обича, умира. Загубвайки единството с Твореца, тя губи главната енергия. Само душата може да възприеме енергията на любовта. Духът и тялото са безсилни да направят това. Енергията на душата се разпределя за съзнанието и тялото. И ако в душата липсва тази енергия, можем да поставим дебел кръст върху това, което наричаме живот и човешко, щастие.

Преди подобни мисли предизвикваха в мен мрачно настроение. Сега твърдо знам едно: всяка приятна или болезнена ситуация, трябва да предизвиква изблик на любов и енергия. Не трябва да убиваме неприятността с обида, страх или осъждане. В неприятността е заложена възможност за развитие. А развитието - това винаги е съчетание на две противоположности. Болката винаги ще бъде до насладата. Неприятната ситуация е дадена от Бог. Трябва да я обичаш, променяш и възпитаваш. Но няма възпитание без любов. Човечеството сега има много проблеми. Мъдрите това ще подтикне към любов и активни действия по преобразуване и възпитание на душата. Умните ще се опитат да променят нещо в икономиката и политиката. Глупавите ще се обиждат, и униват...

От автора на "Диагностика на кармата"