На Земята се е случила глобална катастрофа – асон. Светът и животът рязко и трагично са се променили. Последствията от катастрофата са различни, но главният й резултат е, че всички животни – бозайници, птици, насекоми, влечуги – проговарят с човешка реч. Те не са станали, както в приказките, нито по-умни, нито по-добри, те са такива, каквито са си, но вече говорят общ език с хората. Слушат, разбират и говорят.

Никой не може да окаже хуманитарна помощ на Израел, тъй като катастрофата е всеобща, планетарна. Градската инфраструктура е напълно разрушена, хора и животни са принудени да мигрират в бежански лагери. Армията, като единствен организиращ фактор, е принудена да спасява не само хората, но и животните. Изчезват сезоните. Всички са измъчвани от постоянна и опасна жега, всички страдат от хроническо главоболие и кожни обриви, налага им се ежедневно да приемат предписани от военните лекари дози рокасет — медицински препарат, превърнал се в новата всеобщо конвертируема валута. Хората изпитват силен екзистенциален срам от собствените си мисли и постъпки.

Роман с много герои – хора и животни, но с един-единствен главен герой – емпатията.

След като животните заговорят с човешка реч, ние трябва да решим оставаме ли хора по отношение на тях, или ги изключваme от своето емпатично пространство в опит да спасим себе си. И тогава главният обединяващ принцип на новото общество се явява дъхът. Дъхът, не речта. Щом си способен да си поемаш дъх, значи си един от нас.

"За мен мястото на действие в този роман можеше да бъде само Израел – страната, която аз безгранично обичам и за която, както и много израилтяни, безкрайно много се страхувам. Живеем в свят, в който катастрофичното очакване е ежедневие; но даже в този живот, на ръба на катастрофата, Израел ежедневно избира да живее – с цената на изключително тежки и жестоки решения, много от които предизвикват у мен отчаяние и недоумение. Разбира се, ние не очакваме утре котките да проговорят с човешки гласове, но сме готови за това, как във всеки един момент на съседната улица или в нашата къща може да падне ракета. Съвършенният съзнателен израелски избор да се живее нормално при такива обстоятелства е това, което ме вдъхновяваше и възхищаваше при написването на този роман."

Линор Горалик