Не трябва да правим от истината литература, а от литературата – истина“. Тези думи на Милорад Павич, послужили като мото на настоящия сборник с разкази, дават най-точна представа за мощната енергия на неговото въображение, способно да преоткрива и прекроява цели светове. Редица от включените разкази са емблематични за автора, други представляват синтез на идеи, разгърнати в сложната структура на неговите романи, трети дават нов поглед към вече познати образи, топоси и теми, защото Павич не търпи ограничения в постмодернистичната свобода, с която борави с литературния, историческия и житейския материал. В неговите текстове се преплитат сънища, натрапчиви мисли, истории, легенди и цитати, за да създадат един неповторим свят, където границите между въображение и реалност, насладата от четенето и насладата от живеенето непрекъснато се губят, така че подбраните тук разкази предоставят на многобройните му почитатели и ценители своеобразна карта на търсенията, любимите места, сенчестите мисли и светли открития на един от най-известните сръбски писатели на ХХ век.