Виена

"Чете се бързо, но с паузи за взимане на дъх, за да имаш сили да понесеш градацията на злото.
Текст, който се ужасява от забравата, обърнат към другия, различния, вперил в нас собственото ни око.
До кост обелен от излишни думи, до скелета на смисъла, засягащ границите на човешкото.
Документът и литературата - освободени от съединителна тъкан, но сдвоени от философията, че всеки човек е затворена в себе си история.
Разтърсващ разказ за неочакваните, жестоките, зловещите страни на живота. Също за любовта.
Небезразличен към морала и вината, в който питащият и отговарящият разменят ролите си.
Случайното и Бог като две гледни точки към страданието.
Антони Георгиев е минал направо." (Силвия Чолева)