В тези елегантно и пестеливо написани разкази Сам Шепард черпи от същия извор, който го превръща в един от най-атрактивните американски драматурзи: секс и разкаяние, копнеж по ръба на битието, комичната пропаст в неразбирането между мъжете и жените и още по-дълбоката бездна, която дели хората от собствената им същност.

Едно момче гледа със запленени очи неумолимото съперничество между “укротителя”, мъж, който вкарва непокорни коне в пътя - и небивало злонравен жребец - съперничество, което отразява борбата със собствения му баща. Женен мъж от предградията отива следобед на пазар, за да купи босилек за предстоящото празненство у дома, но в крайна сметка насочва пистолет към една от гостенките в мазето. Двама старци сговорчиво живеят заедно, след като съпругите им са починали или са ги напуснали, а децата им са се пръснали из “силиконовия компютърен ад”, но безметежното им съществуване е съсипано от една мила сервитьорка в местно заведение за бързо хранене.

Изпълнен с абсурд, печал и суров хумор, “Великият копнеж по рая” е най-доброто, написано от Сам Шепард - израз на неговата дарба да изгражда персонажи с несравнима проникновеност и да води диалога с лекота.