Великите умове не мислят еднакво

Кеплер, Галилей, Декарт, Нютон, Бойл и много други са постигнали първите си значителни успехи като натурфилософи, занимаващи се с природните явления подобно на техните гръцки и ислямски предци, но сега вече са били въоръжени с мощна нова методология, според която чрез преки експерименти и анализ на данните е станало възможно да се опишат с математическа точност най-разнообразни земни и небесни явления.

Грандиозният им успех е променил начина, по който ние разбираме Космоса и нашето място в него, създавайки като страничен продукт дълбока духовна пропаст, която все още не се е затворила.

Ако човешкият ум може да разбере функционирането на света без видими ограничения, то има ли място за загадки? За духовно оспорване? Ако светът наистина е подобен на машина, подчинен на строга математическа логика, има ли място за съмнение или за свободна воля?