Сред ада на войната в Косово една жена търси трупа на своя брат...

Вьоса е израснала в патриархално албанско семейство сред затвореното и изолирано от света тоталитарно общество, контролирано от Партията. Семейството живее бедно, страданието е влязло вътре в хората и момичето го усеща физически, когато се крие под престилката на баба си. Трябва да мълчиш или да внимаваш какво и пред кого казваш.

Не е по-лесно и след падането на диктатурата, когато Балканите - буре с барут, са запалени от войната и хора с различна вяра и убеждения са противопоставени едни на други. Жените са изнасилвани, мъжете убивани, изкопани са масови гробове, които по-късно се разкопават, за да бъдат жертвите идентифицирани от роднините им.

Възможно ли е бягство от тези ужаси? Дори и да потърсиш работа, любов и препитание в цивилизована Европа, можеш ли да забравиш кошмара, в който си живял?

Дали срещата с един младеж, някога жаден за живот, а сега парализиран в инвалидна количка, може да ти даде втори шанс в живота, за който всеки, преживял огромна загуба, мечтае?

Романът е спечелил наградата на Министерството на културата на Косово за най-добра книга на 2016 г.