Тази книга прилича на наточено острие: лежи си, блести си, никого не закача. Но вземеш ли я в ръка, те пронизва до болка, до кръв. Тя е минималистична като изказ, с изящно подредени думи, сред които няма излишни – да смущават разказа: една да разместиш, и рухва цялата конструкция. Тя е безпощадно брутална с откровенията, които ни запращат в сърцето на човешкия мрак. Тя е всеобхватна като послание за краха на митовете и лъжите, с които сме научени да живеем. Наглед е проста и може да мине за роман на възмъжаването, на съзряването, но без нравоученията, за уестърн, но без лустрото на индианци и каубои, за драма, но без сълзливост и мелодрама. Само с истини.

В края на ХIХ век четирима мъже отиват в дивата пустош за лов на бизони, но всъщност тръгват да търсят всеки онова, което му липсва: заможният Уил Андрюс, напуснал най-престижния американски университет, иска да намери себе си и посока в живота, мъжкарят Милър – богатство и слава, набожният Чарли Хоуг с неговата Библия и уиски – устои и истинска вяра, Шнайдър – тръпката на новите изживявания. Но накрая, когато след множество перипетии слизат от своя илюзорен малък рай горе в планината и се завръщат в истинския свят, те установяват, че не са намерили нищо от онова, към което са се стремели, и след като са паднали мътните очила на заблудите, на напразните надежди, са открили само едно: колко измамен и мимолетен е успехът и колко болезнено и пагубно – лутането между блян и реалност.

----------------------

ДЖОН УИЛЯМС (1922-1994) е написал само три романа, приживе се радва на известно признание, но после е позабравен – за да бъде преоткрит вече посмъртно преди десетина години със „Стоунър“, който превзе всички класации и се нареди сред най-харесваните от читателите книги. „Бъчърс Кросинг“ само доказва какъв велик писател е. От най-големите в американската литература.