Няколко думи за този препис

Уважаеми читателю,

Г. С. Раковски издава списанието БЪЛГАРСКА СТАРИНА за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било.

В книга 1 на това списание са отпечатани неговите фундаментални изследвания по старата българска история:

Основни начала на българската най-стара повестност;
Българското старонародно вероизповедание;
За древността на българския език;
Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския език;
Кимбри или кимерии.
Настоящето издание на съвременен български е първото пълно издание на тази книга след 155 години.

Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за всенародно въстание за освобождението от турско иго, след неуспеха на легията да пренесе борбата от Сърбия в България, познаваме го и като писател, но малцина знаят, че той е и един блестящ български учен. Познавайки езиците на османската империя, старогръцки и латински, той се озовава в Марсилия, където изучава току-що разчетените самскритски и зендски езици, с помощта на френски научни публикации.

Тънките му познания по структурата, граматиката и богатството на българския език във всичките негови диалекти и придобитите познания по сравнително езикознание, го водят до фундаменталното откритие за родството на българския език със самскритския и зендския, за неговата първичност в Европа и за неговото влияние особено върху гръцкия.

Тънкото познание на българския фолклор го води до сравнение на нашите народни песни за галското нашествие на Балканите с историческите сведения от старите автори, чрез което доказва, че нашият народ има действителни спомени за исторически събития, станали на Балканите в трети век преди Христа.

А съпоставяйки сведения на стари автори с национални сведения, той стига до фундаменталния извод, че кимерийският народ е и български народ.

Тези фундаментални изводи за българската история са валидни и днес.

Величието на Раковски е и в това, че той прави тези открития в невероятно тежки условия на своя личен живот: затвори, преследвания, участие във военни кампании и въстания, книжовна дейност, революционна организаторска дейност и т.н., във време, в което народът ни тъне в безправно и унищожително робство, като същевременно е изложен и на перфидното систематично старание на пан-гърцизма да затрие българската нация.

Речникът на Раковски е грижливо избран и обоснован от самите резултати на неговите изследвания. Така например той отказва да използва гръцкото понятие „история“, защото е произлязло от далеч по-стара самскритска и българска дума и по тази причина предпочита оригинала – повестност. Същото важи и за мъдрословие, а не „философия“, любословие, а не „литература“, баснословие, а не „легенди и митове“, Бабилон, а не „Вавилон“, самскритски език, а не „санскритски“, земеописание на място, а не „топоним“ и т.н.

Задавал съм си лично въпроса защо поне „диктатурата на пролетариата“ не преиздаваше тази книга между 1944 и 1990 година, в края на краищата мястото на Раковски в Пантеона на великите българи е неоспоримо? Вероятно защото 1) изводите на Раковски противоречат на панславизма, господстващ в съветската литература по това време, пък и сега, и 2) което е още по-парадоксално, защото изводът, че българите имат родова общност с арийците от Хиндистан, го е „доближавал“ в доктринерския поглед на властта към германските национал-социалисти, което, разбира се, е абсурдно! Но сега времената са други и ние свободно можем да се насладим на огромната ерудиция, подкупващата логика и изящен научен стил на този велик българин.

И така, надявам се, драги читателю, тази книга да бъде ценно допълнение в твоята сбирка от историческа литература.

1 юни 2020
д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах
Германия