Българската монархия 632-765

Забързани в ежедневието, ние рядко си даваме сметка, колко могъща всъщност е била древната българска монархия. Източните ѝ граници достигали реките Дон и Кубан, западните – Железни врата на Дунав, а победоносната ѝ конница кръстосвала целия континент от покритите със сняг склонове на Кавказ, чак до топлата и слънчева Италия. Освен да воюват, първите български царе строели градове, правели паметници и трупали златни съкровища, за да могат, тринайсет века по-късно, удивените им потомци поне малко да се докоснат до миналото величие.

Какво знаем днес за тази отдавна отминала епоха? Познаваме ли древните династии? Знаем ли, какви титли са носели владетелите, как са изглеждали творците им, къде са се намирали гробовете им?

Отговори на всички тези въпроси се опитва да даде Петър Николов-Зиков, поставяйки началото на едно мащабно историческо и политологично изследване върху генеалогията, политическата идеология, титулатурата, инсигниите и дворците на старите български царе.