Целта, която си постави националната конференция "Българската култура - между държавата и пазара", бе да се дискутират проблемите за състоянието, перспективите и менажирането на българската култура в условията на радикално променен баланс на нейното функциониране с помощта на държавно субсидиране и насочването към пазарни взаимодействия. Българското общество тепърва ще структурира сериозен културен пазар, като същевременно с присъединяването на страната към Европейския съюз ще се превърне в част от друго функциониращо културно пазарно пространство. Това означава реален сблъсък с едно ново разбиране за културата не само като изкуство и естетизъм, но и "културата като шоу-бизнес" (Умберто Еко), културата като икономика в "зрелищното общество" (Ги Дебор).
За редица изследователи през втората половина на миналото столетие културата заема ролята на такъв двигател в развитието на икономиката, какъвто автомобилът през първата половина и железниците през втората на 19 век.
Културната индустрия се свързва с развитието на една ориентирана към консуматорство икономика, чието настъпателно развитие започва от 20-те години на миналия век. През последното десетилетие българинът все повече се превръща в потребител и консуматор именно на културата като продукт - както в резултат глобализационните процеси, така и от собственото развитие на българската култура в условията на пазарното общество.