Проблематиката се представя за пръв път в българската историография като обобщаващ труд и е подчинена на различни аспекти, разкриващи характера, същността, ролята и въздействието на отношенията между България и Китайската народна република (КНР), изразени в различни форми и сфери – политическа; търговско икономическа, с акцент върху инвестиционната политика; селскостопанска, с акцент върху земеделието и хранително-вкусовата промишленост; културна; научно-образователна; както и сферата на местната власт.

Хронологическите параметри на монографията са рамкирани от 40-те години на XX век до наши, но фокусът е поставен върху съвременния период – от края на Студената война насам. Авторката е избрала този период, тъй като това е времето на началото на промените в страните от централна и източна Европа (ЦИЕ), когато след падането на Желязната завеса през 1989 г. се засилва интересът на Китай към тях, от една страна, а от друга, на нарастващият лавинообразно интерес на останалия свят към Китай, вследствие на феноменалния възход на страната през този етап.

Главната теза се изразява в ключовите думи „българо-китайски отношения“, „визити“, „българо-китайски бизнес форуми“, „двустранно сътрудничество“, „китайски инвестиции“.

Учредяването на КНР като един от първостепенните фактори в развитието на процесите в глобален мащаб на базата на невероятно високите темпове на икономически растеж и намирането на удачни решения на сложни демографски, социални, вътрешно и външнополитически проблеми, и то на фона на радикалните трансформации в света в края на XX и началото на XXI век, са в основата на мотивацията на Мариана Тиен за написването на тази книга.