Когато изследователите на просветена Европа в 19 век се устремяват към неизвестни краища на земята с цел да ги изучат, картират, документират и представят на цивилизования свят, Александър фон Хумболдт се отправя към Южна Америка, а Феликс Каниц се отправя към забравената от света България, поробена от турците.

Каниц пристига на Балканите с неизчерпаема енергия, с горящото любопитство на географ, историк, геолог, пътешественик и блестящ художник. Пътеписите му са издадени първо на немски, а след големия им успех, на френски и руски. У нас преводът от немски на тритомника му е издаван за последен път през 1996 г.: Феликс Каниц, Дунавска България и Балканът, Борина, Второ преработено издание, Том 1, 2 и 3, 1996, София.

Трудовете му са една от най-красивите и изчерпателни документации на природата на България, на архитектурата и бита на българина около Освободителната война.

Дали красивите литографии, скици, карти и акварели се допълват от красиви прецизни и възторжени пътеписи, или картините допълват пътеписите, прецени сам от тази кратка извадка от цялото му творчество направена през 1939 г. от Стоян Романски.

Дори в тази кратка извадка от огромния му труд, ти, драги читателю, ще откриеш едно възторжено възхищение от трудолюбието, културата и историята на заробения българин, отличаващи го положително от всички жители на Балканите.