"Годините 1920-1925 са период, в който България трябва да реши няколко почти непосилни задачи, произтичащи от позицията и на победена страна: да изплати задължения и тежки репарации; да утеши и нахрани хиляди сираци, вдовици и инвалиди от войните; да приюти и подслони в умалената си територия други хиляди българи - бежанци от Тракия, Македония, Добруджа и западните покрайнини; да разсее подозренията към нея и да излезе от международна изолация, без да допусне ново накърняване на националните си интереси в едно изключително недружелюбно обкръжение; да подтисне вътрешни процеси, израз на краен екстремизъм от ляво и от дясно, за които общата разруха, накърненото национално чувство, разочарованието и огорченията, създават изключително благоприятна почва; и не на последно място, да противостои и да се справи с външните интриги и с всички конспирации, целящи да превърнат най-отслабената след войната, вътрешно разстроената и обезоръжена страна, в опасно огнище, което да хвърли целите Балкани, а оттам и следвоенна Европа, в пламъците на световната революция."