Броеницата продължава - 185 сонета

"Спомням си дните, когато
пращаше дълги писма.
Спомням си как чудновато
бляскаха звънки слънца.

Топла ми беше душата,
раждаше в миг стихове.
Чужда съм днес на земята.
Люшкам се тук в страхове.

Някога вярвах в съдбата.
Свързвах я само със теб.
Всичко изчезна с водата,
влязла в подземен вертеп.
С мене са само писмата,
в тях е романът изпет."