„Три етажа“ на Ешкол Нево е игра с формата на самия роман и с опитите на едно разнолико общество да открие своята идентичност.

В жилищна сграда в предградията на Тел Авив се развиват три истории, като всяка от тях е разказана на някого под някаква форма – три монолога на три емоционално различни етажа.

Арнон живее на първия етаж със съпругата си и двете им малки дъщери. Той споделя със стар приятел от армията тревогата си за вероятността една от дъщерите му да е била сексуално малтретирана. На втория етаж Хани, млада майка с две деца, е наричана от съседите си „вдовицата”, защото съпругът ѝ постоянно пътува. Чувствайки се напълно сама, тя пише писмо до своя близка приятелка, в което разкрива страховете си. На последния етаж живее бившият съдия Девора, която поема по нов път в живота си в опит да се сдобри с отчуждения си син. Девора записва на стар телефонен секретар съобщения до покойния си съпруг.

С всяко изкачване нагоре по етажите се приближаваме до кулминацията в нечий живот.

Трите етажа са не само рамката на този изграден от три части роман, те са и трите основни фази според теорията на Фройд за личностното развитие.

„Най-важното нещо е да говориш с някого. В противен случай, останал сам, човек няма представа на кой от трите етажа се намира.“