"Борис и неговите синове“ е епичен разказ за титаничния устрем на княз Борис I да изгради и утвърди една нова, християнска и просветена България. Това грамадно държавническо дело обаче е изправено пред неочакван срив, когато на престола застава първородният син Расате, чийто разгулен живот и престъпления застрашават да разрушат всичко съградено. Романът разгръща мащабна психологическа драма за един баща, принуден да вземе най-жестокото решение, за да спаси своето грамадно дело, изваждайки Симеон от манастира по необходимост, за да му предаде властта сред руините на една семейна трагедия.

Какви проблеми е имал Борис по своя път? Колко тежки решения е трябвало да вземе? Защо в кратката справка на историята четем имената само на Расате и Симеон, след като летописите на времето ни казват и за още двама синове? Кои са те? Каква е тяхната роля в събитията и тяхната съдба? Дали Възходът на християнството и книжовността в България са носели само радостно удовлетворение или пътят им е белязан от сривове и трагични решения?

Този мъченически път към възхода е разказан в романа „Борис и неговите синове“.

Най-после нетърпеливите читатели на историческа проза ще могат да вземат в ръце дългоочаквания трети исторически роман на Галина Златарева.

За тези двама владетели, издигнали българската книжовност и слово на най-голяма висота, романът е словесен паметник, появяващ се в навечерието на две забележителни годишнини-възпоменания – 1120 години от смъртта на кан Борис и 1100 г. от смъртта на Симеон.

„Този роман е посветен на знаковата епоха на християнизацията и „Златния век“. Галина Златарева проявява завидна отговорност към историческата материя, базирана на отлично познаване на източниците и най-новите дискусии в науката. Авторката изгражда автентична панорама на „живия живот“ отпреди едно хилядолетие, въвличайки ни в сложна плетеница от политически събития и човешки съдби.

Образите на кан Борис, Валдамир-Расате и Симеон са далече от схематичните или идеализирани типажи – те са пълнокръвни личности с достойнства и слабости. Разказът е обективен, увлекателен и освободен от ненужна патетика. Подобен труд върху една трудна тема не само провокира интереса на широката публика, но и помага да съпреживеем миналото, без което не можем – и като българи, и като човеци.“ - Проф. Пламен Павлов

„Историята, която искам да ви разкажа, е моят опит да надникна в недоизреченото в хрониките. Исках да разбера хората отпреди 1100 години. Онези, вземалите трудни решения. С писането на всяка страница аз живях сред тях. Усещах техните радости и още по-силно тревогите им.

Видях как Борис застила не с каменни плочи пътя към целта си, а с болезнени решения. Как ръцете му треперят, докато върху руините на собственото си сърце гради храма на нашето бъдеще. И как жертва много, без да си дава сметка колко е това „много“, защото и радостта понякога наранява. От всичко в този живот може да те заболи... Разказвах не толкова за миналото, колкото за съзнателния избор и неговата цена.

В книгата ми има битки и победи, любов, загуби и достойнство. Но и живи хора – несъвършени, търсещи, понякога силни, понякога чупливи. Каквито сме и ние.

Влез в тази история, читателю, не като наблюдател, а като съучастник, защото тя не е приключила – тя все още се пише. С теб.“ - Галина Златарева

Текстове на задните корици:

Обръщам се към теб, читателю, защото историята, която искам да ти разкажа, почувствах със сърцето си и разбрах с ума си. Това е история, която знаеш, но не я знаеш такава.

За мен този роман не започна като анализ и възстановка на историческите събития. Започна като неспокойствие.

Исках да разбера хората, които стоят зад имената в летописите. Онези, които са вземали решения, а сега за нас са описани с по едно изречение. Докато пишех, пред мен стояха не вкаменени релефни образи, а живи хора, с които и до днес сме неразривно свързани. С писането на всяка страница аз живях сред тях. Преживявах радостите и още по-силно тревогите им.

Видях как Борис постила пътя към промяната не с камък, а с болезнени решения. И ръцете му треперят, докато гради храма на бъдещето ни върху руините на собственото си сърце. Как откупува напредъка на всички ни с живота на синовете си.

Докато пишех, разбрах, че това не е само книга за миналото. Това е книга за избора. За онова, което остава нямо в душата на човека, когато всички други гледат само делата му. В тази книга има битки и победи, има вяра и предателство, има любов и загуби.

Ако в нея намериш нещо от себе си, значи сенките от миналото са извървели пътя си до теб и са те докоснали.

Галина Златарева

Вие... толкова далеч назад във вековете, потърсих ви с мислите си. Раздиплих с ръце завесите на времето, които ни разделят.

И ето ме!

Вървя по стъпките ви. Живея живота ви. Проронвам с вас всяка ваша сълза и се въздигам с всяка ваша радост!

Гледам през вашите очи вашия свят, а той е основата, върху която е израсъл моят. И е причината моето днес да го има такова, каквото е!

Аз съм едновременно с вас тогава, но и тук сега, за да разкажа!

Изживявам живота на всеки един, а докато го разкривам, преплитам тази и онази, и трета пътека през сърцето си.

Но то е едно! И цялото е разчертано от вашите пътища – пресичащи се, срещащи се или разминаващи се във всички посоки.

Духът на всеки човек е неугасима светлина – свети през делата му, защото точно те оцеляват. Но колкото по-далече сте от нас, толкова по-приглушена е тя от завесите на вековете.

Поисках вие да засветите отново – заедно и видими за всички. За онези, които насочват понякога поглед през завесите към вас, но и за онези, които съзнателно и упорито ви издирват. Направих всичко според способностите си светлината ви да се усили. И дано тези страници, уж от плътна хартия, да се избистрят като увеличителни стъкла, прозрачни за сиянието от миналото. И ето ви!

Галина Златарева