В повече от хилядолетната история на България има моменти, които свидетелстват за нейното не само географско-териториално, но и подчертано съществено присъствие в Европа, за значителното й участие в живота и съдбините на част от Европейския континент. Един от първите примери за това, който ни отвежда към далечното минало, са събитията, свързани с делото на Кирил и Методий и техните ученици и ролята на България като главен център за разпространение на славянската духовна култура в редица страни на Европейския югоизток. Многобройните свидетелства на изворите в това отношение са категорични и всички сериозни изследвания на учени - български и чужди - водят до този извод. Друг, не по-малко показателен пример, който поставя на преден план българския фактор, виждаме в появата и разпространението на богомилството - учение, което с право може да се нарече една от най-впечатляващите изяви на религиозно-философската мисъл през средновековната епоха и което, зародило се в България към средата на Х в., не остава само в пределите на нашата страна, но получава в хода на своето развитие значително по-широки, общоевропейски измерения.