Бих искал

Вървя по уличките на родния си градец. Детството напира в гърдите ми, задушава ме от възторг.
Внезапно чувам гарваните. те ми напомнят за зимата. Това ме натъжава.
Нищо, казвам си, утехата ми е в повторяемостта на живота.
Затова решавам да надникна тайно в един паралелен на нашия свят, където душите ни пребивават често. Това е светът на нашето подсъзнание, на съня, даже на съня на сянката ни. Там според мен е съсредоточен нашият Вселенски опит, който прави "камбанарията" ни много висока. Може от там да успея да видя Утехата, Надеждата и Смисъла.
Дано да съм прав.

Авторът