Бендида

Преди 60 години (1954 г.) екип от изследователи при БАН обяви Мадарския конник като изображение на българския владетел Тервел; през 1972 г. релефът е обявен е за паметник на световното наследство на ЮНЕСКО, а през 2008 г. е избран за глобален символ на България с 25% от гласовете на над 1 милион българи пред останалите номинирани: крепостта Царевец, българската роза, Рилския манастир и българската азбука - кирилицата. Настоящата книга оспорва съществуващата представа за Мадарския конник като средновековен паметник и обосновано твърди, че той е най-древният подобен мащабен античен скален релеф с изображение на тракийската богиня Бендида, образ на Великата Майка. Представата за релефа като античен паметник е изповядвана от археолозите Карел Шкорпил, Георги Баласчев, Димитър Крънджалов, Стамен Михайлов. Убеждението на автора е, че поставяйки надписите на своите владетели около релефа, българите препотвърждават своето преклонение пред Богинята Майка, наричана и Мадара.